възможните майки остави смесени чувства у мен.
и така трябва, защото има огромно количество разкази.

при мен настъпи момент на умора и пренасищане по темата.
различни стилове, емоции, разбирания (а някои от тях са толкова патетични…)

като цяло има много добри попадения, заради които книгата си заслужава.
(като разказите на стр. 47, 96, 119, 163, 200, 205, 237, 258, 326)
дори само, за да стигнете до края и да прочетете последният Майките:добри или лоши?
(в който се говори за реалната майка, а не за идеалната, за връзката й с детето и за това колко е важно да не се възприема като единствения източник на познания и закрила, а да допусне и други страни, да възпитава стойността на различието.)