ние сме от онези семейства…
на които детето сутрин винаги закъснява за детска градина
колата им е блъсната на места, с огънати ламарини и със странично огледало, овито с тиксо
живеят на квартира от години без надежда за скорошна придобивка на недвижима собственост
чийто капак на тоалетната чиния не се заключва за безопасност на детето
подът на кухнята им никога не блести от чистота, а готварската печка е с петна,
у тях никога не е примерно подредено и не се слуша симфонична музика за облагородяване слуха на детето (, но пък бащата свири на китара wild thing)
винаги се готви в последния момент, а детето понякога похапва колбас, хляб или бисквити от не-био магазин
които харесват разходките сред природата, но рядко ги правят, защото (по дяволите тези ужасни родители) и двамата предпочитат (ако не работят през уикенда) да си стоят вкъщи със списания, книги, музика, излежаване или филм, докато детето спи.

та, като цяло сме доста неизрядни и не живеем по книга и правила за безопасност, които звучат прекрасно, но на нас ни е трудно да приложим в реалност.
и сме от онези семейства, които нямат съдомиялна машина.

миенето на чинии, спорът кой да измие чиниите и кой колко чинии е измил през живота си е най-баналния, разрушителен и отвратителен битовизъм. той трябва да бъде изкоренен и спестен на всяко семейство.

та, от днес официално отварям фонд съдомиялна машина (wtf! – бърз преглед ми показва обезкуражителни цени от 600 нагоре…), за да има мир, разбирателство и хумор в дома ни. амин!