нямаше ни дълго
бяхме в болница (остър пиелонефрит)
а сега у дома
Боряна е вяла и изтощенa
стои само на ръце и спи
не играе и не яде
мотивирам се с мисли
че се оправя постепенно
и това отнема време
търпение и старание за оптимизъм

нещо, което ме развесели вчера:
майка ми (гимназиален учител по литература и бг език)
дава на Боряна да завинтва капачката на пластмасова бутилка
(нещо като игра в скута)
Боряна го прави без проблеми от първия път
и майка ми
със своя придобит учителски инстинкт
победоносно заявява на висок глас:
„браво! отличен 6!“