тайните угризения/самообвинения на една майка (03)

откакто се е родила Боряна,
съм прочела няколко страхотни книги за родителството
и продължавам да чета

с тъга и безсилие установявам,
че май не съм научила нищо,
че книгите не дават отговори на най-ежедневните и изморителни процеси:
хвърляне с хъс на всичко от столчето на земята, удряне, категорични откази за съдействие и думички като „марш“, „бия се“…

или може би съм тотално некомпетентна и не мога да поема мъдростите измежду страниците
може би нямам силен майчински инстинкт
може би не съм родена да се справям добре като майка
може би нямам вроден подход към децата

тогава онази страна от характера ми,
същата, дето раздава здравословни шамари в тежки времена,
със самоирония ми заявава направо:
„Това е положението, момиченце.
Боряна има една майка и това си ти.
За добро или за лошо.
И по-добре се постарай да е за добро.“
Където има желание, добра воля и старание, има и положителни резултати.

Advertisements

1 thought on “тайните угризения/самообвинения на една майка (03)”

  1. Това са много познати емоции за всяка една майка, а за страничните хора са белег и на добрата майка. Можем да сме добри, само ако постоянно се опитваме да сме такива и се съмняваме в успехите си. А и с първото детенце винаги има много повече въпросителни, неясноти и несигурност. Ирония е, че се учим да сме родители върху собствените си деца!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s