откакто се е родила Боряна,
съм прочела няколко страхотни книги за родителството
и продължавам да чета

с тъга и безсилие установявам,
че май не съм научила нищо,
че книгите не дават отговори на най-ежедневните и изморителни процеси:
хвърляне с хъс на всичко от столчето на земята, удряне, категорични откази за съдействие и думички като „марш“, „бия се“…

или може би съм тотално некомпетентна и не мога да поема мъдростите измежду страниците
може би нямам силен майчински инстинкт
може би не съм родена да се справям добре като майка
може би нямам вроден подход към децата

тогава онази страна от характера ми,
същата, дето раздава здравословни шамари в тежки времена,
със самоирония ми заявава направо:
„Това е положението, момиченце.
Боряна има една майка и това си ти.
За добро или за лошо.
И по-добре се постарай да е за добро.“
Където има желание, добра воля и старание, има и положителни резултати.