ситуацията при нас е следната:

Боряна се будеше до 2 години през нощта за хранене; никога не е заспивала сама – и до днес; спеше с нас в леглото до съвсем скоро, а сега доближаваме нейното до спалнята, за да ни бута косите и така да заспива; с Калоян не сме спали сами от 2010.

Севда се буди между 2 и 3 пъти на нощ, за да се храни. Не спи в леглото си. Обикновено е залепена за мен, за да не се разбуждаме. През деня спи в слинга. Всеки път, когато я оставя в леглото й, тя се събужда и става страшен плач, защото й се спи, а не може да заспи сама.

Има и други истории – на родители, чиито бебета спят от 20:00 до 7:00 непробудно. Така от рождение. Завиждам им. Надявам се осъзнават, че са абсолютно благословенни и трябва да благодарят всеки ден на съдбата за това. Аз бих…

Та, сега чета какво ли не за съня. Няма панацея. В общи линии всеки родител се нагажда към бебето си и се опитва да оцелее без да спи нормално. Разбира се всички лекари казват как ТИ да нагодиш бебето спрямо себе си. Моля, да заповядат и да ми покажат нагледно.

Има всякакви теории за baby sleep training – все още не съм решила какво да предприема, а и цялото това пре-информиране ме обърква. Може би съм най-голям защитник на теорията да си постоянен в действията си. Така че си пожелавам успех и се надявам да намеря решение, което да следвам безотказно с цел повече поредни часове сън през нощта и брачна спалня без деца в нея. Amen!