@di_look_at_me---copie_500_632_80_s_c1

първо се запознавам с нея

бременната

в скъпа черна рокля и кожени ботуши

от Брюксел

но те всички идват от Брюксел

кръстосват Европа и дават съвети

за миг дори запомням името й

мимолетно, защото следват още 7 – 8 нови имена

няма как да ги запомня

непосилно е

разбира се

всичко се обърква

моят Мас забива и не мога да прехвърля PDFа на USBто

всички наоколо са с черни PCта и някак ме гледат нападетелно,

защото презентацията трябва да тръгне от PC

после дамата с руса коса ме спира на слайда с research and development частта,

защото не виждала И-то,

а то стои за „иновации“

и т.н.

господата с ризи и вратовръзки в залата са като цяло разочаровани, изморени и свъсени тревожно-гневно

дамите по-умерено

и не го крият

под удара на въпросите и хапещите коментари

потича кърмата ми

обилно и видимо

изцапва копринения комбинезон, роклята и синия пуловер

успява да мине през всички тези пластове текстил

и да избие навън

гушвам безнадежно моя 13-инчов Маc

стоя така нелепо

поне не се компрометирам повече с езерото Балатон в дясно

всички представители на Европейската комисия

продължават да изричат желанията си, които са почти неизпълними

заради законовите рамки в страната ни,

но те настояват и всичко е много абсурдно

включително и моят жест на привързаност към лаптома ми,

застанал пред гърдите ми

и някаква друга дама ми предлага шоколадови бонбони,

които носят от Брюксел,

сигурно са чудесни и вкусни,

но няма как да ги опитам,

защото това означава да се присегна

и накрая

всички сме много изтощени от тази среща

стискаме си формално ръцете

аз разбира се с лаптопа в дясна ръка плътно до гърдите ми

русата дама ми се усмихва с настояване да отида до Париж,

за да разгледам не-знам-си-коя сграда

„да, би било страхотно.“

хора, които обикаляте цяла Европа и давате съвети,

но не, нямам скоро път към Париж.

последното си е само за мен

и накрая поглеждам бременната жена

с наистина красива и стилна черна рокля,

която си похапва бонбон,

и си мисля как ми се иска понякога да съм удобно бременна в дадени ситуации,

защото тогава всички са адски внимателни към теб

този корем напред

тази спокойна физиономия на „аз съм бременна, извинете разсеяността ми.“

това излъчване на сякаш всичко ще ти бъде простено, защото, о, да, носиш нов живот…

със сигурност, ако бях бременна,

презентацията щеше да мине 100 пъти по-добре за мен

(не нося гаранция за моя шеф).

картинката е от тази изложба.