в главата ми има

детски песни и лилав цвят

безпощадни самообвинения

когато в

спънати дни двете просто не се разбираме

повишавам  тон, карам се, грабвам като ужасните родители

моето през ръката и го вдигам от пръстта

и за капак

се настаняваме в грешната посока на метрото

но най-много изобилие от

страхове

да не падне от прозореца или през балкона

да не се загуби

да не я грабне някой в ХМ, докато пазарувам

да не се затича, препъне и падне на пътя, когато минава кола

да не се подхлъзне във ваната, като си удари главата и попадне вода в кривото гърло

да не се разболее

наблюдавам как

загрубява душата и се изострят чертите от близо

без време за разгръщане на

изкуство, творчество, красота

и мозъкът се промива

бавно

безвъзвратно