/снимка – от WallPlay/
остарявам
и нямам време да го забележа
сутрин нанасям бързо крем на лицето си
и дори не се поглеждам
огледалото в асансьора е мъгляво, дрипаво и неосветено
в него съм перфектна, с гладка равна кожа
създава илюзии и дава спокойствие
бръчките
те са там,
а съм пропуснала появата им
една черта хоризонтално на челото
за това, че съм лоша, неизрядна майка
4 дребни резки около двете очи
за безсънието, тревогите, промените и адаптациите
децата ме правят по-невнимателна
забравям да съм мила и създаваща изненади
децата ми напомнят
колко незряла, егоистична и малка съм всъщност
колко трудно се пораства
прегръдка за самообвиняващата се майка с неоснователните угризения. never grow up! 🙂