IMG_6719

това е от онези трудни теми, които не знаеш как точно ще бележат селективните спомени на детето.

Боряна е едва на 4, но вече знае концепцията за изчезването от този свят и я прилага почти ежедневно в своите измислени истории, които разказва на глас. ситуацията ме хвана неподготвена и импровизирах. тъкмо бяхме тръгнали от детската градина и вървяхме пеша по пътя за вкъщи. дори не помня кое провокира споменаването на смъртта, но Боряна се разстрои, защото след 1 минута размисъл направи пряка връзка между остаряването, възрастта на родителите и това, че ще има момент, в който ние няма да сме с нея. спря насред улицата и плака и направо ми се скъса сърцето. повече не сме изпадали в подобна ситуация, за щастие.

„майката на Бор умря, защото се измори (така й представих нещата – как тялото се измаря толкова много след дългите години живот, че най-накрая сърцето спира да бие) и сега аз му станах майка.“

ако все още имате шанс да представите темата за смъртта „по книга“, ето една полезна статия за опора.