IMG_4771

сутринта ми прелива от нощта от предната вечер от следобеда от обяда….

и отново започва/продължава с лайна

Севда е болна.

болестите са нещото, което най-мощно добавя стрес в ежедневието на семейството ни.

понякога ми се иска да има вълшебно хапче, което всички да вземем,

и никога да не чувам повече прокашляне, сополене, вдигане на температура или разстройство.

(хайде, учените, какво става!)

чувствам се като батман без супер костюм.

уж се крепим, но е на границата с налудничевото.

К ми казва: единственото „твое“ спокойно време е на работа. (жестоко – да потъна на спокойствие в задачите!)

и си спомням какво бе казала далечна позната: идвам на работа, за да си почина от детето (и има САМО едно дете!!!)

в краткия промеждутък на нощното ставане, дишам под възглавницата самоунищожително:

надграждам себе си или ставам своя по-лоша версия.

къде ми е бил ъкълът да имам две деца едно след друго.

ужасно слаба и налудничева майка.

днес срещнах Руми – нещата не стават по-добре, когато децата порастват. почват домашни и занимални.

никога няма да имам време да чета и пиша на спокойствие.

край с моето „творческо“ развитие.

никой никога повече няма да иска да работи и развива проекти с една изпаднала майка.

да, последният път, когато наемахме човек, майката с две малки деца бе в най-неизгодна позиция.

 

добре че настъпват утрини.

макар доста подранили.

хайде да излизаме и дано да няма подрискани.

ура за 3тото кафе поред!