столчето на Мил

Screen Shot 2014-08-12 at 12.18.22 PM

Screen Shot 2014-08-12 at 12.18.09 PM

този уикенд, преминавайки през +това,

се натъквам на младото семейство

зад този пастелен, дървен, функционален, сладурски стол за бебе.

той се закача за плота на масата и така

малкото дете е в компанията на по-големите.

повече информация тук

двойна детска стая

Screen shot 2014-08-08 at 16.59.39

Screen shot 2014-08-08 at 16.59.58

Screen shot 2014-08-08 at 17.00.19

Screen shot 2014-08-08 at 17.00.35

 

плануваме до началото на другата година

да съберем момичетата в една стая,

така че оглеждам за идеи как това да се случи по удачен и красив начин.

тук има блог пост по случая, откъдето са и снимките с още примери

щастие, предвидимост или не

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

няколко наблюдения от последните 2 дни:

инцидентите дебнат от най-непредполагаеми места. снощи Б се задави доста сериозно и след като се успокои, разбрахме, че е глътнала шнолата си. никога не бих предположила, никога в главата ми, пълна с фобии, не е влизала подобна. 2 рентгена и 2 доктора по-късно, очакваме изхода на шнолата най-късно до утре. извод – съдбата е непредвидима и се борим за щастлив край, каквото и да е началото.

учим Севда на нашите имена – мама Ади, татко Кало, кака Буби. нейната позиция по случая е – мама Кало, а в силно разстроени състояния вика с пълно гърло мати (мама+тати). извод – Севда е непредвидима в интерпретациите си за живота на 2 и това прави детското съзнание очарователно непредсказуемо.

нетърпимостта към нервността ми е станала апокалиптично натрапчива. този понеделник стартирам експеримент. всеки път, когато някой – близък или далечен – ме пита как съм или какво правя, ще казвам, че съм чудесно/много добре/ и ще питам най-вече те как са с интерес и внимание. често пътят към щастието е осеян с предвидими и не толкова любими упражнения в само-дисциплина от наша страна.