IMG_0003

Севда, за разлика от сестра си, преминава драматично и грандиозно през митичните ужасни две.

в дните ни има от всичко:

много усмивки и още толкова тръшкания, ревове, отчаяния и викове.

и то за най-малкото.

исканията се изговарят бавно, с тон сякаш е на сцената на театър Иван Вазов и сякаш от тях зависи животът й в този момент.

искаш ли кус-кус за закуска?

икам ТУС ТУС, ааааааааааааа , с най-сърцераздирателната физиономия.

вчера, в кварталния супермаркет в 6 вечерта, когато хората се препъват и блъскат един в друг,

пропускам да разбера кое точно кисело мляко предпочита да вземем,

най-вероятно и тя самата не знае,

но упорито размахва диктаторски пръст, крещейки обезумяла към хладилниците:

тиньото, неееее, тУвааааааа, зеленотООоо.

докато някак успявам да я избутам към касите с тлъсти опашки,

а тя продължително и без прекъсване трещи над всички: еееееееееаааааааааеееееееЕЕЕееааааааАААа.

в този пик на веселието

гражданите на Фантастико

със състрадание към мен, но и с нетърпение да се ометем от живота им колкото е възможно по-бързо,

ме побутват с двете ми деца и количката с покупки най-отпред,

нечуван жест на щедрост и благородство.

а в това време Боряна, като по-голяма сестра и с тон на възрастен,

безуспешно прави опити да прегръща, гали и успокоява сестра си.

но малкият човек няма намерение да се поддаде на мили емоции.

пакет Зрънчо по-късно и успешно закопчани колани на количката,

крачим към дома в трепетно очакване да чуем любимите крясъци в реакция на най-безобидното и неочаквано връхлетяло ни събитие в живота…

добра статия в New York Times на баща, преподавател по философия, за всички родители с деца, които минават през ужасните две:

…it reflects a deep and unsettling truth about ourselves: Beneath the reasonable habits of our lives hides a little-inexplicable something that has the ability to opt out, even against our better judgment.