FullSizeRender

две седмици сами

първата мина неусетно

с осезаемата липса на детски гласове и домашен хаос

но откровено споделено

в момента се наслаждаваме на тишината и намаленото количество стрес

защото го няма жонглирането с десет задачи наведнъж от събуждането сутрин до лягането вечер

като в казармата: 7:30 – мамо, ставаме, закуска, пишка ми се, ака ми се, гладна съм, не искам да ям това, дай ми шоколад, какво ще правим, обуй ме, не искам на детска…

препускането, надпреварата с всяка минута, ще успеем ли да се явим навреме за уговорената работна среща, ще успеем ли да заковем в 6, за да ги приберем от детска… и никакво време за нас двамата. никакво. разменените думи се въртят около уговорки и битовизми – кой ще ги вземе, кой ще ги закара, дали ще споделим вечерята заедно или ще се покриваме ако някой има спешна работа, кой ще ги приспи.

сами без тях. освен много работа, имаме време за:

приятели

вечеря навън с приятели

гости у нас с приятели на балкона

лягане в 2 и ставане в 10

спокойно уговаряне на срещи

каране на велосипед

цяла събота за нас двамата – София е празна и прекрасна за обиколка из града с колелата (за първи път заедно), посещение на изложба, бири навън, разговори за не-детски теми, гледане на филми

остава ни още по-малко от една седмица

пфююю и обичам живота си