img_2_1438625708_9ee3f37a763a5a39d84436f6c7f45f47

atelierbardadesignboom04

img_5_1438625708_d067ddd2c991467a296af3d0cc52c355

img_11_1438625708_20d391a734e8f6e0873ae08cfc7aa369

С К имаме няколко линии на общи мечти за бъдещето, които винаги витаят в почти нереалното. Като тази да построим колиба на вече закупени от нашите два декъра земя в село в Стара планина. Тази в Канада пасва идеално на целите и представите ни.

Преди няколко вечери се виждаме с още три семейни двойки, близки приятели още от университета, които живеят в чужбина. Осъзнавам колко плитко е наблюдението ми, че те се справят по-добре от нас в отношенията си и своята професионална реализация, че водят по-добър и интересен живот от нашия, пътуват по света, а децата им са в страхотни училища, че са по-сплотени… Всъщност, фактът че всички на масата сме заедно след десет години и повече, е само свидетелство за успешно преминати сривове. И в този контекст силно препоръчвам тази статия в NYTimes / в чудесната им секция Modern Love:

Epic failure is part of being human, and it’s definitely part of being married. It’s part of what being alive means, occasionally screwing up in expensive ways. And that’s part of what marriage means, sometimes hating this other person but staying together because you promised you would. And then, days or weeks later, waking up and loving him again, loving him still.