IMG_6768

 

IMG_8424

 

IMG_8427

 

IMG_8442

 

IMG_8463

 

спомените ме занимават особено в моменти, когато пътувам до Русе.

най-вече въпроси и теми като:

– как се съхраняват най-добре спомени?

– преиначаване на спомените и истинност на случките.

– преминават ли спомените в различни истории с времето?

– защо една и съща случка има различен спомен у различните хора?

затова се опитвам да запазя абсолютните стойности на спомените от своето детство, доколкото това е възможно:

– това е моята най-любима чиния – тази с черешите. имах и такава с ябълка.

– обичах разходките и игрите покрай Дунава; по-скоро дядо ме водеше до кея, отколкото баба.

– на 16 се спуснах по моста надолу с ролери без да преценя, че ще се засиля твърде много от наклона; опитах да спра с ръце, не се получи и си охлузих лошо кожата под лактите.

– баба закусва винаги с кафе, премесено с леблебия и сварено в голяма алуминиева тъмно синя купа на котлона; сипва го в две чаши и го пие в компанията на филия хляб, нарязана на кубчета; на масата вместо покривка има мушама, нещо което моята майка и нейното единствено дете не може да понася; в дома на майка ми и баща ми никога не е имало мушама – само покривки и до ден днешен.

и още много. свързани с абсолютни стойности, които живеят в главата, в допира до оцелял от това време предмет, определена миризма или песен, гледката към някое място или поднесена храна… и знам, че споменът живее не повече от две или три поколения напред.

затова се заемам с нов личен проект. описание на моите спомени. също така опит за описание на спомени или каквото успея да измъкна от моите родители и най-близки роднини. ето тук ще складирам хаотично колекцията.