356380

[картината е от филма: Шърли. Представа за реалността]
намирам този стар текст-описание на ежедневието ми от зимата на 2013 г. мило и странно чувство.

събуждам се в 7.

закъснението е вече по петите ми.
точно в този момент – бебето не иска да бозае, а да се смее и да ме кара да го обичам, галя, целувам и дърпа лицето ми с малките си петмесечни пръстчета.

по дяволите – мразя да ходя на работа.

тичам из апартамента по джапанки.

кухнята – зареждам кана с гореща вода за чай.

хола – отварям лаптопа за музика.

банята – събирам прането в легена.

хола – събирам дрехи за пране.

пералното помещение – хвърлям дрехите за пране.

спалнята – взимам хавлиите.

банята – оставям хавлиите и намирам двете изпрани играчки на бебето.

спалнята – оставям играчките в леглото на бебето – то продължава да се смее и да ме кара да го обожавам.

кухнята – правя си чай.

спалнята – събуждам Боряна.

Боряна:“мамо, не искам да ходя на детска градина.“

и се хваща за главата на спящия си баща с ръце и крака. дърпа го.

той се ядосва и се развиква – все пак е работил до 4 суринта.

банята – взимам си бърз душ – без душ-гел, гъби и т.н. само четка за зъби и измиване с ръце.

търча полуоблечена да събирам раницата на Боряна за детската градина.

нанасям крем за лице, капки в очите, 5 глътки чай и 2 струи парфюм някъде около врата.

това ще е цялото лично време, което ще получа тази сутрин.

обратно в спалнята – Севда ме гледа подозрително спокойно.

Боряна е по пижама и крещи „Мамо, Севда мирише на ако.“

мирише на много наакан памперс. нямам време за това сега.

опитвам се да съблека пижамата на Боряна и облека останалите ката дрехи за 1 минута.

вече изпускаме закуската в детската градина.

това е моментът, точно там, върху леглото и миризмата на бебешко ако в спалнята, когато Боряна се присети за снощи, за будката на Харибо, за шарената спираловидна близалка и обещанието ми да й купя такава. от този момент нататък, докато не я оставих на детската градина 30 минути по-късно, тя няма да престане да ме пита „Мамо, нали ще  ми купиш близалка?“ с всякакви вариации на гласа – от шептене до крещене. 89 пъти.

някак потегляме за детската градина.
стигаме до Прага и спираме такси. набутвам Боряна навътре и аз се нансям с трите си рзлични по функция чанти. до св наум, моля. таксиметровият шофьор в този момент ме мрази. обидно кратко разстояние, придружено с дете и току-що изпечен кроасан, който се ръси из задното купе. слизаме от таксито и търчим до 2рия етаж. учитеката е както винаги приветлива и страхотна. има време да ми разкаже за приятелката на дъщеря й, която е с две близначета. имало и по-лошо аз се потя- в детската градина е около +50 градуса, а навън -5. прегръщам за довиждане Боряна, която с призрачен глас прошепва в ухото ми – „мамо, нали ще ми купиш близалка.“

изхвърчам и поемам по крум попов и т.н. криволаци на Лозенец. как да стигна за отрицателно врме на работа, като си взема и кафе. търча. палтото ми се вее зад гърба като перелината на батман. стигам почти в несвяст до Старбъкс. точно когато ми трябва градски транспорт, него го няма. искам 9-ка за 2 спирки. и това е. задъхана и с изпръхнали ръце. слагам гланц на устните си.

влетявам през задния вход на министерската сграда. там ми е мястото. портиерката ми отваря механично преградата. и отново си помислям – боже, в колко ли трябва да дойде на работа, за да отваря така на всеки, дошъл рано сутрин навреме служител. качвам се в асансьора и отпивам от сладкото карамелено капучино. о даа. подметките отекват по тъмния коридор. влизам през кафявата врата – безумно номенклатурна в този си цвят размер и вид. вътре ме посрешат 4-мата ми колеги в задуха на мъжките им тела на средна възраст. не се диша. всички оглеждат закъснялата ми осанка в розово палто с поглед на хора, на които съм изпила алкохола за партито довечера и имам смелостта да им се явя. настанявам се на номенклатурния си стол – ламперия и скеле от ранните 90. съсредоточвам се върху работата си. работа поне – бол. но минава едва час и трябва задължително да се „изпомпам“. поемам с помпата си към тоалетните. отварям торбата и виждам, че съм забравила контейнера за кърмата. ама че работа. наобяд търча с такси до вкъщи, защото ме задържаха на една среща. шефа ми се обади да се върна до офиса в 3. той се появи в 4. и отново трябваше да взема поредното такси за деня до вкъщи. последва най-бързото кърмене на света и изхвърчане, за да прибера Б от детската градина. след това имаме ново приключение – детски рожден ден. К почти никога не ходи на рожденни дни, не и на непознати. това е само мое задължение и „удоволствие“. една приятелка се омилява над сиротните ни осанки и ни закарва до рождения ден. Б не иска да се включи в общите организирани с аниматор игри и се държи за крака ми през цялото време – един плодов сок за нея и една студена бира за мен, моля. празни общи приказки, погледи на познати, с които се виждате през година на някой детски рожден ден и погледи, зад които се крие спомен, обсъждане и преценка в що за майка си се превърнала. еми на – в ей такава. всичко е тип топ, боряна не е яла нищо освен парче торта и 3 солети, но съм щастлива да я видя в пижама в 22:30 тази вечер. важно е да се пие вода – това е моето правило в живота. и се завиваме гушнати. what a day, what a day. преди да издишам, вече спях.