неделя. 7:30. ставам да:
– стартирам преди всички, защото вчера не успях да свърша никаква работа;
– се тормозя колко назад съм с работните задачи и да жонглирам между нуждата от усамотение с Riposte&кафе и публикуването на едно интервю&апликацията за проект;
– напредна с всички активности в главата ми, които не ми дадоха мира през нощта и заради които се пробуждах около 7 пъти (наред с работните, какво да наготвя, учебните занятия на Борянка, излизане, прането, сортиране на техните дрехи за една мисия на Таймхироус и още куп дребни и големи)
Тъкмо затворих вратата на банята и Севда влезе при мен с босите си крачета и вече окъсялата й пижама, наследство от сестра й.
_Севди, защо ставаш толкова рано? Може да поспиш още. Гушни се при тати и кака на топло.
_Ставам. Искам да съм с теб, защото много те обичам.
