Празно и подредено

Традиционно оставаме без деца вече втора поредна година за две седмици през август. В началото е екзалтацията. Че сме сами и можем да си позволим излизания, събиране с приятели навън, кино и излежаване до късно без да трябва да обслужваме някого. После идват задълженията – какво имаме да свършим, на работа и у нас, за да се възползваме от този спокоен период. И накрая е паниката. Дните са се изнизали ужасно бързо. Почти нищо от списъка със запланувани неща не е свършено и дори не съм успяла да подредя стаята на децата и гардеробите им.

Още един извод – заради тях и присъствието им се стягам и лавирам из депресивните си мисли по-умело. Да живея, без дълбокото вглеждане в самооценки и пропадане в анализи в правилна посока ли движа битието си. Изобщо. Децата ме правят по-щастлива и дори да е първоначално насила, да се усмихвам и играя.

Advertisements

Изопачаване или не на спомени

taro_tsuruta7.jpg

<снимката е от интериор на Тsuruta architects>

Малко преди обeд се намирам под леглото. Почти разплакана.

Чувам стъпките й по дървения под. Непоносима съм й.

Прекосява замъка на третия етаж и наближава бързо. От най-далечната зелена стая, през трапезарията с речните камъни, кухнята с порцелановия часовник-чиния, коридорът с големи мраморни плочи, библиотеката с томове от цял свят, кабинетът на професора, първата спалня с фототапет на канадски лес през есента.

И втората, където съм аз. Изговаря името ми в равен тон. Девет букви, формообразуващи заплаха.

Излизам провлачено, броейки на ум всяка дървена лента от лакирания паркет. Примижам. Денят грее ярко през белите пердета

Очите ми са свикнали с тъмното под леглото. Искам обратно на сигурно. Физически оставам недокосната, но сърцето ми е свито в очакване на удара от граматически издържана лексика.

Решавам да я изпреваря и да кажа как я мразя, как не понасям студеният й дом, липсата на деца, забраната да излизам, скъпият й парфюм Диор и тежките гардероби с дрехи и обувки. Как съм преподредила всички датски конструктури и прочела заглавията на всички книги в библиотеките. Как искам да си отида или поне да скоча от балкона.

И този път ме изпреварва, за да остана мълчалива със забит в двете дебели книги на рафта до леглото поглед – Фараон и Кукла.

Моят баланс

aaron-deyoe-1440x900.jpg

{Из архивите на Великаните. Това е писано може би през 2011г., тъкмо след връщането ми обратно на работа. Сега не съм го променяла. Прави ми впечатление, че дори не съм превела и не съм отговорила на всички въпроси. Но е добро упражнение по спомен. Илюстрацията е взета от тук.}

видях тази рубрика в блог, който следя отдавна. доста е женски и по симпатичен начин – разтоварващ.
Джоана е решила да зададе няколко въпроса към жени с творчески професии. отговорите са интересни. прави ми впечатление сякаш жените в САЩ имат повече вызможности да упражняват творческите си професии от вкыщи и явно да изкарват достатъчно добри пари (или пък имат богати мъже)
както и да е – реших да направя този леко шизофреничен експеримент, като отговоря на въпросите сама.

Интро:
Боряна се роди в края на декември 2009. Първите три-четири месеца нямах никакво време за книги, списания или писане. Свикнала на интензивно натоварване и проекти, които често се застъпваха, ми липсваше да седна пред лаптопа и спокойно да прочета новините в reader-а. Постепенно започнах да пиша по някоя и друга статия, докато Борянка спеше (един път на ден към обяд). това определено ми подейства добре. звуча, като някоя работохоличка, още повече мнозинството от майки покрай мен нямат никакво желание да се връщат на работа, но явно за мен работата не е просто работа, а нещо смислено, интересно и важно в живота ми. върнах се на работа след една година майчинство. Борянка ми липсваше и особено първите няколко седмици ми беше трудно да свикна, че не се виждам с нея с часове. нямах търпение да си тръгна в 6 и да се прибера да я гушна. и досега ми липсва и се хващам как по няколко пъти на ден си мисля какво ли прави в момента.

1. Kакво е работното ти време и къде работиш през деня?
излизам към 9 и се прибирам към 7. работя в офиса на Едно, организация, която има списание и 5 фестивала за съвременна култура. вечер нямам никакви сили и желание да продължавам да работя от вкъщи. поддържам двата си лични блога предимно през уикенд и в обедната почивка.

2. Кой се грижи за детето?
В момента майката на съпруга ми се възползва от законова рамка по отношение на майчинството в България, която й позволява, ако е в трудоспособна възраст, да получава месечно една минимална работна заплата за втората ми година майчинство.

3. Какво харесваш най-много в настоящето си положение?
Харесва ми да ходя на работа. С удоволствие изминавам пътя между нас и офиса на Патриарха. Целият ритуал по това да се приготвя сутрин, да си взема кафе по пътя и да съм първа в офиса, ме успокоява и ме кара да се чувствам пълноценна. Спокойна съм, че Боряна е с баба си, която буквално живее, за да я гледа. Харесва ми, че с Калоян, макар и да си го позволяваме рядко, можем да излезем само двамата.

4. Какво смяташ за ужасно лошо в текущата ситуация?
Понякога се чувствам зле от това, че делим апартамента и уикенд разходките си неизменно и постоянно с майката на съпруга ми. Разбираме се и винаги сме си симпатизирали много повече, отколкото аз с моята майка, например, но дребни пресичания в разговор, настъвления за Боряна или просто факта, че не можем да останем тримата, ме погубва в лоши настроения. Не е честно и се опитвам да го преборя. А и е само за 1 година. Всичко останало е идеално.

5. Какво бихте искали да промените, ако имате магическа пръчка?
Да имам повече време.

6. Любимата част от работата ти?
Да се занимавам с тема, която истински ме вълнува. Да проучвам и да пиша за дизайн. Да създавам ново съдържание за дизайн в различен контекст. Да го предоставям на много хора.

7. What’s your favorite part of your home life?

8. How does your husband contribute to managing the juggle/house/childcare?

9. How do you and your husband fit your marriage to the balance?

10. Имаш ли време за себе си?
Рядко. Обикновено го намирам, когато Боряна спи и нямам много домашни задачи като прибиране на дрехи, подреждане и готвене.

11. What advice would you give to other moms about how to balance work and life?

12. Have you talked to other women about how to juggle everything? Do you think people talk openly about it?
Не съм убедена, че другите хора са достатъчно честни и откровени. сякаш най-важното е да са изрядни майки. Всъщност една доволна от живота си майка, е много по-добра и пълноценна за детето си, защото се отнася към него с много повече търпение. Няма дефинитивно правилни решения. Има моментно изграждащи такива – стъпка по стъпка… Майките покрай мен, сигурно и аз самата, са бъбриви и осъждащи дори само с поглед действията на други майки. Всяка знае най-добре с какво се бори, справя и иска да постигне за детето си. „everyone is so invested in making their own right choice that it is easier to put down another woman’s choices. Stay-at-home mamas say that it’s awful that a mother is letting another woman ‘raise’ her child. Some working mothers feel superior because they have their own lives and income. The decisions we make are a culmination of our life experiences and I don’t know about you, but I’m still learning how to live and doing the best I can along the way….I honestly don’t know what way is right. I want to be inspired and I want so much to constantly improve. While we are learning, we are alive!“
Честно казано и аз не знам кое е най-правилното решение. всяка жена трябва да намери своя собствен баланс – между задължения и всичко останало, което я прави щастлива и в мир със себе си.

14. Смятате ли, че жонглирането с всички задължения е по-трудно за жените, отколкото за мъжете?
Не. Просто мъжете не са чак толкова вкопчени в детето си. Имам чувството, че те могат да не го виждат малко по-дълго време без да се чувстват виновни, отколкото майката.

Непременно вижте вдъхновението за това лично излеяние в оригинал тук.

устойчиви съвети

screen-shot-2017-01-29-at-10-05-35-amscreen-shot-2017-01-29-at-10-05-09-amscreen-shot-2017-01-29-at-10-05-17-am

 

откакто попаднах на списание RIPOSTE, не пропускам брой. в пред-последния има материал, в който три двойки майка&дъщеря се интервюират взаимно с въпроси за това какви са спомените им от детството, какви са били основните принципи при отглеждането им, от какво се страхуват и други. въпреки, че самите участнички са водили извънреден и далеч от стереотипния живот, техните размисли са обвързани със съвсем обикновени и близки на всяка майка и дъщеря мисли. ето няколко, които много ми допаднаха (специален поздрав с последния):

How did we as your parents influence you to be who you are today?

You had an unmistakeable sense of strength and fearlessness that you really instilled in me… You made me feel like there were no rules and we did not have to make any conventional choices. That we should live our truth, be fearless and free! …You made me feel like language was at the epicentre of human connection and breaking cultural boundaries.“

+++

What’s your lasting feeling about your childhood?

My father always gave me good reasons and logical explanations to my questions.“

+++

What are your ambitions now?

That I should remain healthy and engaged and excited by what I do.

What’s the biggest lesson you learnt in life?

Just to be resilient, keep going, hang on to some optimism and enjoy the love of your friends, children and family.“

 

Wednesday • 25 Jan2017

добри практики

dscf6182

попадам на списъка с неща, които една майка практикува осъзнато, за да се чувства по-добре и за да бъде по-добра майка, отглеждайки три деца. радвам се да отбележа, че правя всички – до едно. препоръчвам.

 

престилки

имам неразяснено от специалист силно привличане към престилки. може би подсъзнателно запълвам пропуските си като домакиня чрез лесно достъпния и без усилие рефериращ към идеалния образ на добрата и грижовна майка кухненски аксесоар.

любопитна забележка: и 4-те са купувани по различно време от магазини втора употреба и са със скандинавски произход.

 

все така и читанки за стената

настъпват промени.

или всичко върви както си го знаем.

сополи, кашлици, работа, градини, марш, бързо.

то ни се връща – с назидателен и каращ се тон:

Б: ще направя това, ако ти първо направиш това за мен;

Б: само, моля те, не ми поставяй условия.

С: не! ти си ама-ха!

излизаме и имаме 10 минути за оплакване от живота си пред познати и непознати.

най-вече пред такива без деца,

които в неделя правят обиколки на баровете от обяд и се обличат в тесни кожени панталони и имат изрусени коси.

това трябва да престане.

имаме велик живот. и по-добре от това няма къде да стане.

❤ сладолед или сърце. сам избираш.

за край, малко вдъхновение за бъдещата детска стая и най-вече начини за подредба на книгите на стената:

 

 

68604b8a4b55a7ec44fae41bf34c8dce

7698793567237a5106a0aa1bc9227afe

226165212510949547

 

fc66e611c4ae58b53a9a43fa1b58bae0

 

1df518e92c8fa03b7c95cc8321671274

c79e9ccf0e615e3d7e3a52c9c7ca1e05

d76b1476130f7fb15abd984186364c8b

 

/всичко е през Пинтрест/