Изопачаване или не на спомени

taro_tsuruta7.jpg

<снимката е от интериор на Тsuruta architects>

Малко преди обeд се намирам под леглото. Почти разплакана.

Чувам стъпките й по дървения под. Непоносима съм й.

Прекосява замъка на третия етаж и наближава бързо. От най-далечната зелена стая, през трапезарията с речните камъни, кухнята с порцелановия часовник-чиния, коридорът с големи мраморни плочи, библиотеката с томове от цял свят, кабинетът на професора, първата спалня с фототапет на канадски лес през есента.

И втората, където съм аз. Изговаря името ми в равен тон. Девет букви, формообразуващи заплаха.

Излизам провлачено, броейки на ум всяка дървена лента от лакирания паркет. Примижам. Денят грее ярко през белите пердета

Очите ми са свикнали с тъмното под леглото. Искам обратно на сигурно. Физически оставам недокосната, но сърцето ми е свито в очакване на удара от граматически издържана лексика.

Решавам да я изпреваря и да кажа как я мразя, как не понасям студеният й дом, липсата на деца, забраната да излизам, скъпият й парфюм Диор и тежките гардероби с дрехи и обувки. Как съм преподредила всички датски конструктури и прочела заглавията на всички книги в библиотеките. Как искам да си отида или поне да скоча от балкона.

И този път ме изпреварва, за да остана мълчалива със забит в двете дебели книги на рафта до леглото поглед – Фараон и Кукла.

Advertisements

нов личен проект

scan-1_845

/илюстрация – Liisa Kruusmagi/

Предната седмица участвах в 12 часово обучение, по време на което водещият лектор сподели за свой личен проект – заснемане на деня в точно определен час за 365 дни.

Така започнах свой такъв EveryDayAt11:26

Стана ми любопитно какво носи подобен повтарящ се жест освен преглед и спомен за отминалата година. Бърз сърч ме прати тук:

he never imagined the project would not only serve as a way to remember a year, but also help him understand what was important to him in his life.

Повечето сайтове са посветени на фотографията, не точно моят мотив. Ще видим. Засега ми е интересно и приятно да чуя алармата и да заснема на мига това, което е около мен.

сравнения

повърхностното, мимолетно и разтоварващо сравнение с другите. като другите майки, които те гледат от снимките усмихнати, уравновесени, даващи по-добър пример на децата си и разбира се, безмерна концентрирана грижа и отдаденост.

unnamed

като тази майка в Австралия – сред природата и зелените поля, мирисът на кравешка тор, здравословна влажност, гумени ботуши и без градски удобства. /през тук/

35

easter11това рок-стар семейство има най-кууул майката на света – писател, стилист, фотограф и кордон-блю в кухнята – мога само да кажа уауу и ръкопляскания за Bluebird

сравненията са с продължение

 

японски навици

8

aeruushop_04

aeruushop_10

aeruushop_14

aeruushop_17

 

4

5

цялостното внушение на японската архитектура и дизайн,

комбинирани с масово приложими фина естетика и усет към красивото,

са абсолютно феноменални.

фактът, че те са водещи при възпитанието им от най-ранна възраст, винаги ме е изпълвал с възхита.

попаднах на детската марка aeru през дизайнера nosigner ,

който стои зад интериора на техния магазин,

и си представих как моите деца пият чай от нечупливи и доста простички пластмасови чашки,

а япончетата ритуално, бавно и без стрес поемат топлата течност през ръчно обработена керамика…

закуски от цял свят

Screen shot 2014-11-03 at 10.37.33

Screen shot 2014-11-03 at 10.37.54

Screen shot 2014-11-03 at 10.38.15

попадали ли сте на тази статия от Ню Йорк Таймс?

в нея се вижда какво закусват децата по света.

снимките са разкошни, а менюто от съседна Турция ми е любимо.

вдъхновена от нея,

ето и нашите най-закусвани:

кус-кус със сирене и масло / попара със сухари, сирене, масло, поляти с чай с мед / палачинки всяка събота сутрин

без намесата на стилист, така обикновено изглежа нашата маса – хаос със салфетки:

FullSizeRender

плейлистът сега

или песните,

които е невъзможно повече да харесваме или слушаме,

защото се пускат поне по 4 пъти сутрин, вечер и в колата.

нека си ги спомним с добро и си пожелаем бърза забрава:

(наименованията са измислица-интерпретация на двегодишната С):

 

оооооо

 

чикото

 

бебе ай биййн

щастие, предвидимост или не

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

няколко наблюдения от последните 2 дни:

инцидентите дебнат от най-непредполагаеми места. снощи Б се задави доста сериозно и след като се успокои, разбрахме, че е глътнала шнолата си. никога не бих предположила, никога в главата ми, пълна с фобии, не е влизала подобна. 2 рентгена и 2 доктора по-късно, очакваме изхода на шнолата най-късно до утре. извод – съдбата е непредвидима и се борим за щастлив край, каквото и да е началото.

учим Севда на нашите имена – мама Ади, татко Кало, кака Буби. нейната позиция по случая е – мама Кало, а в силно разстроени състояния вика с пълно гърло мати (мама+тати). извод – Севда е непредвидима в интерпретациите си за живота на 2 и това прави детското съзнание очарователно непредсказуемо.

нетърпимостта към нервността ми е станала апокалиптично натрапчива. този понеделник стартирам експеримент. всеки път, когато някой – близък или далечен – ме пита как съм или какво правя, ще казвам, че съм чудесно/много добре/ и ще питам най-вече те как са с интерес и внимание. често пътят към щастието е осеян с предвидими и не толкова любими упражнения в само-дисциплина от наша страна.