севда сутрин

img_4255

неделя. 7:30. ставам да:

– стартирам преди всички, защото вчера не успях да свърша никаква работа;

– се тормозя колко назад съм с работните задачи и да жонглирам между нуждата от усамотение с Riposte&кафе и публикуването на едно интервю&апликацията за проект;

– напредна с всички активности в главата ми, които не ми дадоха мира през нощта и заради които се пробуждах около 7 пъти (наред с работните, какво да наготвя, учебните занятия на Борянка, излизане, прането, сортиране на техните дрехи за една мисия на Таймхироус и още куп дребни и големи)

Тъкмо затворих вратата на банята и Севда влезе при мен с босите си крачета и вече окъсялата й пижама, наследство от сестра й.

_Севди, защо ставаш толкова рано? Може да поспиш още. Гушни се при тати и кака на топло.

_Ставам. Искам да съм с теб, защото много те обичам.

 

хаос в стаята

img_9593

гледката от вратата към стаята на момичетата в 22:30, след като Ава и Макс им бяха на гости. споделям моите провали: не успявам никога да активирам ни една от двете да подрежда стаята; стаята им е съвсем нова и след ремонт, а е постоянно разхвърляна и тънеща в хаос от играчки; каквото и да прибера, то бива извадено и разнищено – мемори игрите със загубени карти, пъзелите с липсващи парчета, които се ползват за нещо друго, дървените замъци с кубчета, които са в постоянен оборот по чантите им, фулмастери без капачки, разпилени навсякъде моливи и счупени пастели, накъсан и засъхнал пластелин, изрезки от хартия, плюшени играчки за подритване и бърсане на прах… отдъхвам. безсилна в малките тревоги и може би ненужни обсесии.

добри практики

dscf6182

попадам на списъка с неща, които една майка практикува осъзнато, за да се чувства по-добре и за да бъде по-добра майка, отглеждайки три деца. радвам се да отбележа, че правя всички – до едно. препоръчвам.

 

завръщане

IMG_6789

 

IMG_8460

 

децата ги няма. от пет дни.

вече трети ден тече ремонт. така ще е още десет дни. уверява ни ръководителят на фирмата, която изпрати двамата майстори.

ремонтът е малък – само в детската стая. поводът – 15 септември и първи клас.

харесвам да се вглеждам и анализирам красиви интериори, а нашият дом е занемарен, грохнал и в нужда от  цялостно прекрояване. стъпка по стъпка. стая по стая. в следващите няколко години. дори самото вписване като констатация тук ме изморява.

децата ги няма. ще прекарат 3 седмици във Варна със своите баба и дядо-супер герои, които се съгласиха да ги гледат, докато се оправим с детската стая.

потънала съм в: купчини дрехи и завивки в найлони, извадени от разглобения гардероб и пренесени в хола; леки тревоги заради малък здравословен проблем; целенасочено отбягване на работни задължения (полу-успешно); терапевтични ябълки; книги; списания; вода; отказ от социални инициативи; два сериала – stranger things и love на netflix.

децата ги няма. имам време да гледам инди-филми и да проверявам фактите по тях (като the end of the tour за писателя Дейвид Фостър Уолис) или думи като „геронтократски“ от първата страница на Поправките. да отида на спорт в 12 на обяд. да опека солени мъфини и да подготвя пълнени домати с булгур за вечеря с родителите ми, които минават през София на връщане от Велинград; да сложа 7 списания от MagCulture във виртуалната кошница, без да ги поръчам (сумата е неналична в кредитната ми карта).

нещата, които ме поддържат. тези извън здравето, семейството и благополучието на демокрацията в целия свят. карането на велосипед на сигурна територия (широкият център). плуването, особено между 7 и 8 сутринта сама в последния коридор. четенето – на книги, на списания. вглеждането в красиво създадени илюстрации, интериори, фотографии, сгради; балконът и гледката от него, която винаги представя града като отделна, незасягаща ме и съществуваща самостоятелно съвкупност от обекти и животи далеч от мен, тук и сега; вятърът; macbook-а; мислени пътешествия.

IMG_6572

 

разни размисли на Б

IMG_5827

 

две неща от архивите

съжалявам, че не съм записвала по-усърдно

за Севда нямам такива…

/на 5/

Веднага, след като сме се събудили,
в банята
разговор между Б и мен:
– Мамо, нали може, като се назакусвам, да хапна едно от шоколадовите бонбончета?
– Буби, как е възможно първото нещо, което ти идва наум, като се събудиш, да е сладкото? Не може ли да мислиш и за нещо друго?
– Не е вярно. Мисля и за други неща.
– Какви?
– За козунак.

Искам да ти кажа, че от първото и второто ми става лошо и се разболявам. а от десерта се излекувам.

Севда ни слуша внимателно как разказваме спомен от дните, когато сме били само трима и настойчиво пита:

С: А аз къде съм била?

Б: В космоса.

добри за размисъл: деца, семейство и майчинство

Screen Shot 2016-03-04 at 10.24.59 AM

Screen Shot 2016-03-04 at 10.26.38 AM

Screen Shot 2016-03-04 at 10.26.55 AM

Кратките видеа на The School of Life са ми любими. По-често съм съгласна с казаното, отколкото обратно. Ето два епизода, които да се гледат заедно: The Horrors of Parents и The Horrors of Children Да имаш деца или да нямаш, и в двете ситуации налице ще са достатъчно много моменти, в които ще съжаляваш за състоянието си и затова би било неразумно да завиждаш на единия или на другия избор.

You want to have a career and kids? You totally can, but both will suffer. You will never feel like you are devoting enough time to either. You will never feel like you are good enough at either. You will never get time off (at least for the first several years). You will always be choosing between things that need your attention, and you will almost never choose yourself. You will be judged for nearly every move you make and you will never measure up to anyone else’s expectations.

До всички майки, жонглиращи с деца и работа, които обичат силно и на които са се отдали изцяло, препоръчвам да отделите 10 минути да прочетете тази статия

 

 

преминаване

IMG_5168.jpg

разни произволни размисли по повод този момент от годината:

благодаря, че продължавате да наминавате през това лично, семейно място. знам, че не съм много активна последните месеци. това е единствено и само заради липсата на време, стреса и напрежението от ежедневните задачи по старта на самостоятелна работна дейност. по трудно е, отколкото те предупреждават.

нашите са деца на града. за първи път се качихме с кабинков лифт на Алеко преди 2 дни. ревяха, пищяха от студ (-9 градуса) и ги прибрахме в най-близката кръчма да се стоплят. пихме греано вино и топъл шоколад и се прибрахме в София. асфалтът и мръсната мъгла ме успокоиха, че имам изход.

продължаваме да нямаме телевизор. но обичаме да си правим кино-вечери. много любими за четирима ни. филмът на деня в момента – Разбивачът Ралф.

обичаме София. със същата сила се възмущаваме от мръсния въздух, трафика, липсата на адекватни пространства за игра в затворени пространства. посетихме Музейко – супер е, но още са малки за активностите му.

двете играят заедно. най-честите сценарии: майка и дете, в кораба, ти си-аз съм, чудовища и криене от тях. на горната снимка – ще ходят на планина. обичат много да рисуват. вече и Севда посещава Галерията всяка събота.

Боряна загуби първите си два долни млечни зъба. Продължава да смуче палец на заспиване, да се отплесва по всяко време и да се сърди като начин на привличане на внимание и протест за това, че не я глезим достатъчно и/или може би както преди… Тя е нашият меланхоличен артист.

Севда говори много, добре и с лек силно симпатичен дефект, за който не сме предприели още нищо. От сутрин рано до късно вечер е усмихната и готова да раздава целувки и прегръдки. Не се сърди никога и се извинява дори да не е виновна. Тя е нашият джаста-праста оптимист.

С Калоян направихме 16 години, откакто сме гаджета, 6 години – откакто сме сем. Димитрови и 5 години от нашата сватба. Знам, че сме супер близки и умеем да сърфираме по добрите и лошите вълни. Но определено ни липсва малко повече време един за друг. Пътувания, излизания, концерти…

Искам да имам повече време за съзерцание, игри с децата, да оправим поне детската стая (бррр, ремонти, ад), да пътуваме повече заедно, Боряна да тръгне в нормално и със симпатични деца и учители училище на есен, да сме здрави, здрави, здрави, здрави, с приятелите си и усмихнати.