Заспиването

На Севда.

Почти вече на пет и заради сестра си, Севда отказва да спи на обяд. Но в почивните дни по мое настояване и с мое участие лягаме за два часа. Винаги процесът е придружен с дълги уговорки и още по-дълги обиколки и въртели из леглото. Тук е облякла моята нощница. 

Advertisements

севда сутрин

img_4255

неделя. 7:30. ставам да:

– стартирам преди всички, защото вчера не успях да свърша никаква работа;

– се тормозя колко назад съм с работните задачи и да жонглирам между нуждата от усамотение с Riposte&кафе и публикуването на едно интервю&апликацията за проект;

– напредна с всички активности в главата ми, които не ми дадоха мира през нощта и заради които се пробуждах около 7 пъти (наред с работните, какво да наготвя, учебните занятия на Борянка, излизане, прането, сортиране на техните дрехи за една мисия на Таймхироус и още куп дребни и големи)

Тъкмо затворих вратата на банята и Севда влезе при мен с босите си крачета и вече окъсялата й пижама, наследство от сестра й.

_Севди, защо ставаш толкова рано? Може да поспиш още. Гушни се при тати и кака на топло.

_Ставам. Искам да съм с теб, защото много те обичам.

 

игри у дома

IMG_4818

IMG_5297

IMG_5303

IMG_5328

IMG_5357

всеки уикенд

още по пижами и без да са закусили

или вечер след детската градина

се измислят игри на

пикник

ракета

кораб

принцеси

басейн

и какво ли още не

по-често в разбирателство и добра комбина

Севда с нейната огромна любов

и постоянно засвидетелстване с целувки, прегръдки и обичам те

Боряна с измислянето на истории и приказно въображение

 

трепети и емоции на едно дете на две

IMG_0003

Севда, за разлика от сестра си, преминава драматично и грандиозно през митичните ужасни две.

в дните ни има от всичко:

много усмивки и още толкова тръшкания, ревове, отчаяния и викове.

и то за най-малкото.

исканията се изговарят бавно, с тон сякаш е на сцената на театър Иван Вазов и сякаш от тях зависи животът й в този момент.

искаш ли кус-кус за закуска?

икам ТУС ТУС, ааааааааааааа , с най-сърцераздирателната физиономия.

вчера, в кварталния супермаркет в 6 вечерта, когато хората се препъват и блъскат един в друг,

пропускам да разбера кое точно кисело мляко предпочита да вземем,

най-вероятно и тя самата не знае,

но упорито размахва диктаторски пръст, крещейки обезумяла към хладилниците:

тиньото, неееее, тУвааааааа, зеленотООоо.

докато някак успявам да я избутам към касите с тлъсти опашки,

а тя продължително и без прекъсване трещи над всички: еееееееееаааааааааеееееееЕЕЕееааааааАААа.

в този пик на веселието

гражданите на Фантастико

със състрадание към мен, но и с нетърпение да се ометем от живота им колкото е възможно по-бързо,

ме побутват с двете ми деца и количката с покупки най-отпред,

нечуван жест на щедрост и благородство.

а в това време Боряна, като по-голяма сестра и с тон на възрастен,

безуспешно прави опити да прегръща, гали и успокоява сестра си.

но малкият човек няма намерение да се поддаде на мили емоции.

пакет Зрънчо по-късно и успешно закопчани колани на количката,

крачим към дома в трепетно очакване да чуем любимите крясъци в реакция на най-безобидното и неочаквано връхлетяло ни събитие в живота…

добра статия в New York Times на баща, преподавател по философия, за всички родители с деца, които минават през ужасните две:

…it reflects a deep and unsettling truth about ourselves: Beneath the reasonable habits of our lives hides a little-inexplicable something that has the ability to opt out, even against our better judgment.

зимнини

IMG_4406

 

намирам чар във всеки сезон,

но зимата с бебе е няколко идеи по-тегав.

обличане с поне 3 ката дрехи, придружено с поставяне в коша с чувалчето,

съпоставено с лятото, когато

едно боди е достатъчно, за да поемете по пътя.

пфююю