нов личен проект

scan-1_845

/илюстрация – Liisa Kruusmagi/

Предната седмица участвах в 12 часово обучение, по време на което водещият лектор сподели за свой личен проект – заснемане на деня в точно определен час за 365 дни.

Така започнах свой такъв EveryDayAt11:26

Стана ми любопитно какво носи подобен повтарящ се жест освен преглед и спомен за отминалата година. Бърз сърч ме прати тук:

he never imagined the project would not only serve as a way to remember a year, but also help him understand what was important to him in his life.

Повечето сайтове са посветени на фотографията, не точно моят мотив. Ще видим. Засега ми е интересно и приятно да чуя алармата и да заснема на мига това, което е около мен.

Всички любими в неделя

 

 

 


Всички любими в един ден:

– кафе, домашна торта, слънце в гърба и няколко статии в The Gentlewoman за дълга закуска

– гушкане със Севда

– приготвяне на обяда, опиянена от един Гларус, на спокойствие, докато всички играят

– аеробика

– вечер с децата и приятели у Ваня

Благодаря ти, живот. 2017 започва обещаващо хубаво.

хаос в стаята

img_9593

гледката от вратата към стаята на момичетата в 22:30, след като Ава и Макс им бяха на гости. споделям моите провали: не успявам никога да активирам ни една от двете да подрежда стаята; стаята им е съвсем нова и след ремонт, а е постоянно разхвърляна и тънеща в хаос от играчки; каквото и да прибера, то бива извадено и разнищено – мемори игрите със загубени карти, пъзелите с липсващи парчета, които се ползват за нещо друго, дървените замъци с кубчета, които са в постоянен оборот по чантите им, фулмастери без капачки, разпилени навсякъде моливи и счупени пастели, накъсан и засъхнал пластелин, изрезки от хартия, плюшени играчки за подритване и бърсане на прах… отдъхвам. безсилна в малките тревоги и може би ненужни обсесии.

добри практики

dscf6182

попадам на списъка с неща, които една майка практикува осъзнато, за да се чувства по-добре и за да бъде по-добра майка, отглеждайки три деца. радвам се да отбележа, че правя всички – до едно. препоръчвам.

 

на училище – необходимости

 

Боряна ще е в първи клас тази есен. Освен новата детска стая, ни предстои закупуването на раница и несесер.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 11.04.48 AM

Всички сме влюбени в котето, но е непрактично. Иначе може да се поръча тук.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 10.40.09 AM

Този несесер на DAKINE не е нейният на 100%, но като стил и функция е моят избор: през тук

 

SAC_RETRO_BIG_GRIS

Случайно се натъкнах на този френски бранд Lecons de Choses за ученически принадлежности и обзавеждане на стая. Концепцията им много ми допада, но с К не успяхме да постигнем консенсус относно формата на раницата.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 10.56.06 AM

Финално това ще е раницата на Боряна – одобрена от нея самата и двамата й родители. Herschel са добри в изпълнението и детайлите, а и като вид запазва баланса между изчистеност и игривост. През тук.

 

 

 

 

хайде айде

356380

[картината е от филма: Шърли. Представа за реалността]
намирам този стар текст-описание на ежедневието ми от зимата на 2013 г. мило и странно чувство.

събуждам се в 7.

закъснението е вече по петите ми.
точно в този момент – бебето не иска да бозае, а да се смее и да ме кара да го обичам, галя, целувам и дърпа лицето ми с малките си петмесечни пръстчета.

по дяволите – мразя да ходя на работа.

тичам из апартамента по джапанки.

кухнята – зареждам кана с гореща вода за чай.

хола – отварям лаптопа за музика.

банята – събирам прането в легена.

хола – събирам дрехи за пране.

пералното помещение – хвърлям дрехите за пране.

спалнята – взимам хавлиите.

банята – оставям хавлиите и намирам двете изпрани играчки на бебето.

спалнята – оставям играчките в леглото на бебето – то продължава да се смее и да ме кара да го обожавам.

кухнята – правя си чай.

спалнята – събуждам Боряна.

Боряна:“мамо, не искам да ходя на детска градина.“

и се хваща за главата на спящия си баща с ръце и крака. дърпа го.

той се ядосва и се развиква – все пак е работил до 4 суринта.

банята – взимам си бърз душ – без душ-гел, гъби и т.н. само четка за зъби и измиване с ръце.

търча полуоблечена да събирам раницата на Боряна за детската градина.

нанасям крем за лице, капки в очите, 5 глътки чай и 2 струи парфюм някъде около врата.

това ще е цялото лично време, което ще получа тази сутрин.

обратно в спалнята – Севда ме гледа подозрително спокойно.

Боряна е по пижама и крещи „Мамо, Севда мирише на ако.“

мирише на много наакан памперс. нямам време за това сега.

опитвам се да съблека пижамата на Боряна и облека останалите ката дрехи за 1 минута.

вече изпускаме закуската в детската градина.

това е моментът, точно там, върху леглото и миризмата на бебешко ако в спалнята, когато Боряна се присети за снощи, за будката на Харибо, за шарената спираловидна близалка и обещанието ми да й купя такава. от този момент нататък, докато не я оставих на детската градина 30 минути по-късно, тя няма да престане да ме пита „Мамо, нали ще  ми купиш близалка?“ с всякакви вариации на гласа – от шептене до крещене. 89 пъти.

някак потегляме за детската градина.
стигаме до Прага и спираме такси. набутвам Боряна навътре и аз се нансям с трите си рзлични по функция чанти. до св наум, моля. таксиметровият шофьор в този момент ме мрази. обидно кратко разстояние, придружено с дете и току-що изпечен кроасан, който се ръси из задното купе. слизаме от таксито и търчим до 2рия етаж. учитеката е както винаги приветлива и страхотна. има време да ми разкаже за приятелката на дъщеря й, която е с две близначета. имало и по-лошо аз се потя- в детската градина е около +50 градуса, а навън -5. прегръщам за довиждане Боряна, която с призрачен глас прошепва в ухото ми – „мамо, нали ще ми купиш близалка.“

изхвърчам и поемам по крум попов и т.н. криволаци на Лозенец. как да стигна за отрицателно врме на работа, като си взема и кафе. търча. палтото ми се вее зад гърба като перелината на батман. стигам почти в несвяст до Старбъкс. точно когато ми трябва градски транспорт, него го няма. искам 9-ка за 2 спирки. и това е. задъхана и с изпръхнали ръце. слагам гланц на устните си.

влетявам през задния вход на министерската сграда. там ми е мястото. портиерката ми отваря механично преградата. и отново си помислям – боже, в колко ли трябва да дойде на работа, за да отваря така на всеки, дошъл рано сутрин навреме служител. качвам се в асансьора и отпивам от сладкото карамелено капучино. о даа. подметките отекват по тъмния коридор. влизам през кафявата врата – безумно номенклатурна в този си цвят размер и вид. вътре ме посрешат 4-мата ми колеги в задуха на мъжките им тела на средна възраст. не се диша. всички оглеждат закъснялата ми осанка в розово палто с поглед на хора, на които съм изпила алкохола за партито довечера и имам смелостта да им се явя. настанявам се на номенклатурния си стол – ламперия и скеле от ранните 90. съсредоточвам се върху работата си. работа поне – бол. но минава едва час и трябва задължително да се „изпомпам“. поемам с помпата си към тоалетните. отварям торбата и виждам, че съм забравила контейнера за кърмата. ама че работа. наобяд търча с такси до вкъщи, защото ме задържаха на една среща. шефа ми се обади да се върна до офиса в 3. той се появи в 4. и отново трябваше да взема поредното такси за деня до вкъщи. последва най-бързото кърмене на света и изхвърчане, за да прибера Б от детската градина. след това имаме ново приключение – детски рожден ден. К почти никога не ходи на рожденни дни, не и на непознати. това е само мое задължение и „удоволствие“. една приятелка се омилява над сиротните ни осанки и ни закарва до рождения ден. Б не иска да се включи в общите организирани с аниматор игри и се държи за крака ми през цялото време – един плодов сок за нея и една студена бира за мен, моля. празни общи приказки, погледи на познати, с които се виждате през година на някой детски рожден ден и погледи, зад които се крие спомен, обсъждане и преценка в що за майка си се превърнала. еми на – в ей такава. всичко е тип топ, боряна не е яла нищо освен парче торта и 3 солети, но съм щастлива да я видя в пижама в 22:30 тази вечер. важно е да се пие вода – това е моето правило в живота. и се завиваме гушнати. what a day, what a day. преди да издишам, вече спях.

престилки

имам неразяснено от специалист силно привличане към престилки. може би подсъзнателно запълвам пропуските си като домакиня чрез лесно достъпния и без усилие рефериращ към идеалния образ на добрата и грижовна майка кухненски аксесоар.

любопитна забележк: и 4-те са купувани по различно време от магазини втора употреба и са със скандинавски произход.