на училище – необходимости

 

Боряна ще е в първи клас тази есен. Освен новата детска стая, ни предстои закупуването на раница и несесер.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 11.04.48 AM

Всички сме влюбени в котето, но е непрактично. Иначе може да се поръча тук.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 10.40.09 AM

Този несесер на DAKINE не е нейният на 100%, но като стил и функция е моят избор: през тук

 

SAC_RETRO_BIG_GRIS

Случайно се натъкнах на този френски бранд Lecons de Choses за ученически принадлежности и обзавеждане на стая. Концепцията им много ми допада, но с К не успяхме да постигнем консенсус относно формата на раницата.

 

Screen Shot 2016-08-23 at 10.56.06 AM

Финално това ще е раницата на Боряна – одобрена от нея самата и двамата й родители. Herschel са добри в изпълнението и детайлите, а и като вид запазва баланса между изчистеност и игривост. През тук.

 

 

 

 

хайде айде

356380

[картината е от филма: Шърли. Представа за реалността]
намирам този стар текст-описание на ежедневието ми от зимата на 2013 г. мило и странно чувство.

събуждам се в 7.

закъснението е вече по петите ми.
точно в този момент – бебето не иска да бозае, а да се смее и да ме кара да го обичам, галя, целувам и дърпа лицето ми с малките си петмесечни пръстчета.

по дяволите – мразя да ходя на работа.

тичам из апартамента по джапанки.

кухнята – зареждам кана с гореща вода за чай.

хола – отварям лаптопа за музика.

банята – събирам прането в легена.

хола – събирам дрехи за пране.

пералното помещение – хвърлям дрехите за пране.

спалнята – взимам хавлиите.

банята – оставям хавлиите и намирам двете изпрани играчки на бебето.

спалнята – оставям играчките в леглото на бебето – то продължава да се смее и да ме кара да го обожавам.

кухнята – правя си чай.

спалнята – събуждам Боряна.

Боряна:“мамо, не искам да ходя на детска градина.“

и се хваща за главата на спящия си баща с ръце и крака. дърпа го.

той се ядосва и се развиква – все пак е работил до 4 суринта.

банята – взимам си бърз душ – без душ-гел, гъби и т.н. само четка за зъби и измиване с ръце.

търча полуоблечена да събирам раницата на Боряна за детската градина.

нанасям крем за лице, капки в очите, 5 глътки чай и 2 струи парфюм някъде около врата.

това ще е цялото лично време, което ще получа тази сутрин.

обратно в спалнята – Севда ме гледа подозрително спокойно.

Боряна е по пижама и крещи „Мамо, Севда мирише на ако.“

мирише на много наакан памперс. нямам време за това сега.

опитвам се да съблека пижамата на Боряна и облека останалите ката дрехи за 1 минута.

вече изпускаме закуската в детската градина.

това е моментът, точно там, върху леглото и миризмата на бебешко ако в спалнята, когато Боряна се присети за снощи, за будката на Харибо, за шарената спираловидна близалка и обещанието ми да й купя такава. от този момент нататък, докато не я оставих на детската градина 30 минути по-късно, тя няма да престане да ме пита „Мамо, нали ще  ми купиш близалка?“ с всякакви вариации на гласа – от шептене до крещене. 89 пъти.

някак потегляме за детската градина.
стигаме до Прага и спираме такси. набутвам Боряна навътре и аз се нансям с трите си рзлични по функция чанти. до св наум, моля. таксиметровият шофьор в този момент ме мрази. обидно кратко разстояние, придружено с дете и току-що изпечен кроасан, който се ръси из задното купе. слизаме от таксито и търчим до 2рия етаж. учитеката е както винаги приветлива и страхотна. има време да ми разкаже за приятелката на дъщеря й, която е с две близначета. имало и по-лошо аз се потя- в детската градина е около +50 градуса, а навън -5. прегръщам за довиждане Боряна, която с призрачен глас прошепва в ухото ми – „мамо, нали ще ми купиш близалка.“

изхвърчам и поемам по крум попов и т.н. криволаци на Лозенец. как да стигна за отрицателно врме на работа, като си взема и кафе. търча. палтото ми се вее зад гърба като перелината на батман. стигам почти в несвяст до Старбъкс. точно когато ми трябва градски транспорт, него го няма. искам 9-ка за 2 спирки. и това е. задъхана и с изпръхнали ръце. слагам гланц на устните си.

влетявам през задния вход на министерската сграда. там ми е мястото. портиерката ми отваря механично преградата. и отново си помислям – боже, в колко ли трябва да дойде на работа, за да отваря така на всеки, дошъл рано сутрин навреме служител. качвам се в асансьора и отпивам от сладкото карамелено капучино. о даа. подметките отекват по тъмния коридор. влизам през кафявата врата – безумно номенклатурна в този си цвят размер и вид. вътре ме посрешат 4-мата ми колеги в задуха на мъжките им тела на средна възраст. не се диша. всички оглеждат закъснялата ми осанка в розово палто с поглед на хора, на които съм изпила алкохола за партито довечера и имам смелостта да им се явя. настанявам се на номенклатурния си стол – ламперия и скеле от ранните 90. съсредоточвам се върху работата си. работа поне – бол. но минава едва час и трябва задължително да се „изпомпам“. поемам с помпата си към тоалетните. отварям торбата и виждам, че съм забравила контейнера за кърмата. ама че работа. наобяд търча с такси до вкъщи, защото ме задържаха на една среща. шефа ми се обади да се върна до офиса в 3. той се появи в 4. и отново трябваше да взема поредното такси за деня до вкъщи. последва най-бързото кърмене на света и изхвърчане, за да прибера Б от детската градина. след това имаме ново приключение – детски рожден ден. К почти никога не ходи на рожденни дни, не и на непознати. това е само мое задължение и „удоволствие“. една приятелка се омилява над сиротните ни осанки и ни закарва до рождения ден. Б не иска да се включи в общите организирани с аниматор игри и се държи за крака ми през цялото време – един плодов сок за нея и една студена бира за мен, моля. празни общи приказки, погледи на познати, с които се виждате през година на някой детски рожден ден и погледи, зад които се крие спомен, обсъждане и преценка в що за майка си се превърнала. еми на – в ей такава. всичко е тип топ, боряна не е яла нищо освен парче торта и 3 солети, но съм щастлива да я видя в пижама в 22:30 тази вечер. важно е да се пие вода – това е моето правило в живота. и се завиваме гушнати. what a day, what a day. преди да издишам, вече спях.

престилки

имам неразяснено от специалист силно привличане към престилки. може би подсъзнателно запълвам пропуските си като домакиня чрез лесно достъпния и без усилие рефериращ към идеалния образ на добрата и грижовна майка кухненски аксесоар.

любопитна забележк: и 4-те са купувани по различно време от магазини втора употреба и са със скандинавски произход.

занимаване със спомени

IMG_6768

 

IMG_8424

 

IMG_8427

 

IMG_8442

 

IMG_8463

 

спомените ме занимават особено в моменти, когато пътувам до Русе.

най-вече въпроси и теми като:

– как се съхраняват най-добре спомени?

– преиначаване на спомените и истинност на случките.

– преминават ли спомените в различни истории с времето?

– защо една и съща случка има различен спомен у различните хора?

затова се опитвам да запазя абсолютните стойности на спомените от своето детство, доколкото това е възможно:

– това е моята най-любима чиния – тази с черешите. имах и такава с ябълка.

– обичах разходките и игрите покрай Дунава; по-скоро дядо ме водеше до кея, отколкото баба.

– на 16 се спуснах по моста надолу с ролери без да преценя, че ще се засиля твърде много от наклона; опитах да спра с ръце, не се получи и си охлузих лошо кожата под лактите.

– баба закусва винаги с кафе, премесено с леблебия и сварено в голяма алуминиева тъмно синя купа на котлона; сипва го в две чаши и го пие в компанията на филия хляб, нарязана на кубчета; на масата вместо покривка има мушама, нещо което моята майка и нейното единствено дете не може да понася; в дома на майка ми и баща ми никога не е имало мушама – само покривки и до ден днешен.

и още много. свързани с абсолютни стойности, които живеят в главата, в допира до оцелял от това време предмет, определена миризма или песен, гледката към някое място или поднесена храна… и знам, че споменът живее не повече от две или три поколения напред.

затова се заемам с нов личен проект. описание на моите спомени. също така опит за описание на спомени или каквото успея да измъкна от моите родители и най-близки роднини. ето тук ще складирам хаотично колекцията.

завръщане

IMG_6789

 

IMG_8460

 

децата ги няма. от пет дни.

вече трети ден тече ремонт. така ще е още десет дни. уверява ни ръководителят на фирмата, която изпрати двамата майстори.

ремонтът е малък – само в детската стая. поводът – 15 септември и първи клас.

харесвам да се вглеждам и анализирам красиви интериори, а нашият дом е занемарен, грохнал и в нужда от  цялостно прекрояване. стъпка по стъпка. стая по стая. в следващите няколко години. дори самото вписване като констатация тук ме изморява.

децата ги няма. ще прекарат 3 седмици във Варна със своите баба и дядо-супер герои, които се съгласиха да ги гледат, докато се оправим с детската стая.

потънала съм в: купчини дрехи и завивки в найлони, извадени от разглобения гардероб и пренесени в хола; леки тревоги заради малък здравословен проблем; целенасочено отбягване на работни задължения (полу-успешно); терапевтични ябълки; книги; списания; вода; отказ от социални инициативи; два сериала – stranger things и love на netflix.

децата ги няма. имам време да гледам инди-филми и да проверявам фактите по тях (като the end of the tour за писателя Дейвид Фостър Уолис) или думи като „геронтократски“ от първата страница на Поправките. да отида на спорт в 12 на обяд. да опека солени мъфини и да подготвя пълнени домати с булгур за вечеря с родителите ми, които минават през София на връщане от Велинград; да сложа 7 списания от MagCulture във виртуалната кошница, без да ги поръчам (сумата е неналична в кредитната ми карта).

нещата, които ме поддържат. тези извън здравето, семейството и благополучието на демокрацията в целия свят. карането на велосипед на сигурна територия (широкият център). плуването, особено между 7 и 8 сутринта сама в последния коридор. четенето – на книги, на списания. вглеждането в красиво създадени илюстрации, интериори, фотографии, сгради; балконът и гледката от него, която винаги представя града като отделна, незасягаща ме и съществуваща самостоятелно съвкупност от обекти и животи далеч от мен, тук и сега; вятърът; macbook-а; мислени пътешествия.

IMG_6572

 

разни размисли на Б

IMG_5827

 

две неща от архивите

съжалявам, че не съм записвала по-усърдно

за Севда нямам такива…

/на 5/

Веднага, след като сме се събудили,
в банята
разговор между Б и мен:
– Мамо, нали може, като се назакусвам, да хапна едно от шоколадовите бонбончета?
– Буби, как е възможно първото нещо, което ти идва наум, като се събудиш, да е сладкото? Не може ли да мислиш и за нещо друго?
– Не е вярно. Мисля и за други неща.
– Какви?
– За козунак.

Искам да ти кажа, че от първото и второто ми става лошо и се разболявам. а от десерта се излекувам.

Севда ни слуша внимателно как разказваме спомен от дните, когато сме били само трима и настойчиво пита:

С: А аз къде съм била?

Б: В космоса.

игри у дома

IMG_4818

IMG_5297

IMG_5303

IMG_5328

IMG_5357

всеки уикенд

още по пижами и без да са закусили

или вечер след детската градина

се измислят игри на

пикник

ракета

кораб

принцеси

басейн

и какво ли още не

по-често в разбирателство и добра комбина

Севда с нейната огромна любов

и постоянно засвидетелстване с целувки, прегръдки и обичам те

Боряна с измислянето на истории и приказно въображение

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.