устойчиви съвети

screen-shot-2017-01-29-at-10-05-35-amscreen-shot-2017-01-29-at-10-05-09-amscreen-shot-2017-01-29-at-10-05-17-am

 

откакто попаднах на списание RIPOSTE, не пропускам брой. в пред-последния има материал, в който три двойки майка&дъщеря се интервюират взаимно с въпроси за това какви са спомените им от детството, какви са били основните принципи при отглеждането им, от какво се страхуват и други. въпреки, че самите участнички са водили извънреден и далеч от стереотипния живот, техните размисли са обвързани със съвсем обикновени и близки на всяка майка и дъщеря мисли. ето няколко, които много ми допаднаха (специален поздрав с последния):

How did we as your parents influence you to be who you are today?

You had an unmistakeable sense of strength and fearlessness that you really instilled in me… You made me feel like there were no rules and we did not have to make any conventional choices. That we should live our truth, be fearless and free! …You made me feel like language was at the epicentre of human connection and breaking cultural boundaries.“

+++

What’s your lasting feeling about your childhood?

My father always gave me good reasons and logical explanations to my questions.“

+++

What are your ambitions now?

That I should remain healthy and engaged and excited by what I do.

What’s the biggest lesson you learnt in life?

Just to be resilient, keep going, hang on to some optimism and enjoy the love of your friends, children and family.“

 

Wednesday • 25 Jan2017

бащи

 

много добре направено списание, което бях получила преди време от близка приятелка, с чудесен подбор от профили и интелигентен подход при форматите и езика. препоръчвам.

„Fathers takes inspiration from recollections, from the desire to share adventures and to be close to nature. We want to evoke the best memories in today’s fathers and to encourage them to be an active and attentive part of their children’s lives.“

севда сутрин

img_4255

неделя. 7:30. ставам да:

– стартирам преди всички, защото вчера не успях да свърша никаква работа;

– се тормозя колко назад съм с работните задачи и да жонглирам между нуждата от усамотение с Riposte&кафе и публикуването на едно интервю&апликацията за проект;

– напредна с всички активности в главата ми, които не ми дадоха мира през нощта и заради които се пробуждах около 7 пъти (наред с работните, какво да наготвя, учебните занятия на Борянка, излизане, прането, сортиране на техните дрехи за една мисия на Таймхироус и още куп дребни и големи)

Тъкмо затворих вратата на банята и Севда влезе при мен с босите си крачета и вече окъсялата й пижама, наследство от сестра й.

_Севди, защо ставаш толкова рано? Може да поспиш още. Гушни се при тати и кака на топло.

_Ставам. Искам да съм с теб, защото много те обичам.

 

нов личен проект

scan-1_845

/илюстрация – Liisa Kruusmagi/

Предната седмица участвах в 12 часово обучение, по време на което водещият лектор сподели за свой личен проект – заснемане на деня в точно определен час за 365 дни.

Така започнах свой такъв EveryDayAt11:26

Стана ми любопитно какво носи подобен повтарящ се жест освен преглед и спомен за отминалата година. Бърз сърч ме прати тук:

he never imagined the project would not only serve as a way to remember a year, but also help him understand what was important to him in his life.

Повечето сайтове са посветени на фотографията, не точно моят мотив. Ще видим. Засега ми е интересно и приятно да чуя алармата и да заснема на мига това, което е около мен.

Всички любими в неделя

 

 

 


Всички любими в един ден:

– кафе, домашна торта, слънце в гърба и няколко статии в The Gentlewoman за дълга закуска

– гушкане със Севда

– приготвяне на обяда, опиянена от един Гларус, на спокойствие, докато всички играят

– аеробика

– вечер с децата и приятели у Ваня

Благодаря ти, живот. 2017 започва обещаващо хубаво.

хаос в стаята

img_9593

гледката от вратата към стаята на момичетата в 22:30, след като Ава и Макс им бяха на гости. споделям моите провали: не успявам никога да активирам ни една от двете да подрежда стаята; стаята им е съвсем нова и след ремонт, а е постоянно разхвърляна и тънеща в хаос от играчки; каквото и да прибера, то бива извадено и разнищено – мемори игрите със загубени карти, пъзелите с липсващи парчета, които се ползват за нещо друго, дървените замъци с кубчета, които са в постоянен оборот по чантите им, фулмастери без капачки, разпилени навсякъде моливи и счупени пастели, накъсан и засъхнал пластелин, изрезки от хартия, плюшени играчки за подритване и бърсане на прах… отдъхвам. безсилна в малките тревоги и може би ненужни обсесии.

добри практики

dscf6182

попадам на списъка с неща, които една майка практикува осъзнато, за да се чувства по-добре и за да бъде по-добра майка, отглеждайки три деца. радвам се да отбележа, че правя всички – до едно. препоръчвам.